Хабиб Нурмагомедов: Победата над Макгрегър ме направи известен
"Чувството не може да го опишеш, уникално беше, че чух химна в последния ден на турнира - каза Милов, който бе посрещнат от годеницата си Александрина. - Претърпях толкова лишения... И успях да се кача на най-високото място на стълбичката. Надявам се да съм пример за младите и те да се вдъхновят от моето постижение.
Така се получава, че Будапеща е щастливият ми град. Там за първи път стигнах финал на голямо първенство и останах със среброто. Там спечелих и олимпийска квота, а сега за първи път взех и златен медал. Всичкия труд и лишения се отплатиха с тази титла. Преди все нещо не ми достигаше - дали някое движение или някоя крачка. Сега най-после успях да подредя добре тактически срещите си и да ги проведа по най-добрия начин. Мобилизирах се и победих всички, които са ме побеждавали преди.
Само руснаците ги нямаше, но всички държави тренират и много вдигат нивото, така че конкуренцията беше много голяма. Благодаря на всички, които ме подкрепяха, както и на моето семейство.”
"За мен беше първо участие на европейско първенство в по-горната категория до 60 кг - каза Едмонд.- Но все пак съм много доволен, защото това е олимпийска категория и е по-важна. Моят съперник на финала беше по-подготвен, защото той от много време се бори в тази категория, докато на мен ми трябва време да се адаптирам. Вярвам, че скоро ще дойдат и победите. Баща ми каза, че ми трябва повече подготовка. Ние сме "златна" фамилия и то трябва да се пази - само злато. Благодарен съм, защото всичко се постига с много труд.
Центурът си ми е коронната хватка, баща ми и треньорът ми Емил Иванов ме учат на нея. Много сме я тренирали, двамата са ми помогнали да я усъвършенствам. Някъде 3-4 години я тренираме и засега е добре.”